Размисли и страсти по взривовете
Сега малко като утихнаха взривовете, а ние се впечатляваме и се кефим на изявленията на правителствени служители, доказващи колко адекватно, бързо и точно са действали държавните служби, е време да направим малко анализ. Вече започваме да разбираме малко теорията на относителността и свързването между време, скорост и маса, защото ни е необходимо, за да разберем как така полицията, пожарната и линейките почнаха по различни оценки, все повече с изминалото време от взривовете, да са пристигнали все по рано, та вече се дискутира дори дали не са били 2 минути преди взривовете там (браво на служителите в министерството специализирано по редовните извънредни ситуации, бедствия и аварии, гледащи в кристална топка, и знаещи как да ни спасят с мъдро мълчание и обвинение на кметове) – едни твърдят, че пожарната е била там в 6:18, а Емел Етем вика, че взривовете са почнали в 6:28. Да се прави анализ след всеки проблем е хубаво. Защото човек трябва да се учи да постъпва по-добре следващия път.
Талибани?!? Това е едно от предположенията, което се използва за мотивация на взрива. Но никой не го вярва особено. Защото на нас талибани не ни трябват. Ние сами сме си достатъчни.
Стари взривове, не унищожени, защото някой се опитвал да ги продаде на далавера? С лошо опазване и разсипани гилзи. Тази теза също се счу тук там. Това някак не звучи особено невероятно. С какви работи сме свикнали, а?
Било изселено населението на 2 км от взрива. В Google Earth най-близкото населено място до складовете е на около 2км. Иначе, доколкото изселените очевидци сами си казаха по телевизията, те се само изселили в паниката, а гражданска защита не видели, освен една жълта джипка, вероятно оправдаваща последните. Разбира се, това не значи, че не е имало гражданска защита, защото както разбрахме – тя вече е била там още преди взрива. После се взело решение да се изселят хората на 6 километра от там. Щото падали осколки. Една лелка каза, че и тук отново населението по гащи се само изселило самостоятелно. Заради мъдрата информация и информация не спускана централно.
Емел Етем призна една малка грешка на нейните служители. Понеже бил обект на военните, тоест таен, те решили да пазят тайна и да не казват нищо, нищо че вече цяла София била будна така или иначе. Щото, когато става въпрос за военни обекти, както и за всичко друго, в което държавата е намесена, положението е задължително „всичко е под контрол”, без значение какво всъщност става и колко трупа могат да го допълнят.
Матрин Карбовски каза, че трябва да благодарим на иконите по случай дешния им ден, че нямало жертви. Което особено след разказите на охранителите е очевидно, че е случайно, отколкото плод на действия на служби, активни, превантивни или след проблема. Това разбира се не пречи някой държавник да се похвали, че той като супермен мама орлица се спуснал и отнесъл потенциалните жертви, за да не умрат в тази случайност, а напротив, това да бъде следствие на последователна държавна политика.
Настава прехвърляне на отговорност между кметовете и министерството на извънредните ситуации. Класика на цикъла на безотговорността. Никой не е виновен. Според първите – те нямат правомощия за координация и държавните служби не ги слушат, според последните закона казвал кметовете да свършели работата, а не министерството. Ако кметовете координират, за какво ни е министерство, а не е агенция? Така или иначе очевидно закона създава цикъл или не е познат добре от кметовете, което е общ проблем – те са на изборна длъжност и трябва да има държавна процедура по запознаването и от тренирането им, иначе това няма как да стане, нали? Добре, че гръмнаха едни складове без жертви, та сега да видим на това „учение” къде са кривините на закона и да има време да се оправят. Само да не е като със запаления влак, където последно излезе, че хората се самозапалили, защото им омръзнал живота, а после си заключили вратата, сложили си възглавници и одеала, и така известно време спокойно си чакали докато си изгорят. За да навредят на управлението на БДЖ, транспортното министерство и безупречния мандат на правителството! Някакви дъждове валяха, за да попречат на перфектните кметове и министри да изкарат спокоен мандат без наводнения. Сега пък някакви складове спонтанно се самозапалват, за да навредят политически на не затъмнилите! Но разбира се увисва въпроса какъв е смисълът от това министерство на редовните извънредни ситуации, бедствия и аварии, когато кметовете, военните и полицията трябва да свършат работата.
Въпреки тържественото отбелязване на министър Етем, всички очевидци твърдят, че телефон 112 е давал заето (или перманентно свободно). Дори на мен ми се обади човек да се оплаче от това. Друг каза, че и стария телефон на полицията е давал свободно. Така че не мога да не се учудя във връзка с това на великата Остап Бендерска способност на политиците да изкарат очевиден провал, който цяла София е видяла и чула днес рано сутрин, на неопровержим успех.
Но от всичко най ме притесняват следните въпроси останали от този взрив:
В София има огромни погреби с оръжие и амуниции. Например при Генералния Щаб на 4-ти км има гигантски склад. Ако той гръмне, няма да е на 2 км от населеното място. Да не говорим, че след невероятна координация, за нарушение на правилата на всички служби, което не знам как става без пари под масата, точно върху този погреб има построени три бензиностанции, а в непосредствена близост (на 200м) има още две. Разбира се, сега ще накарат военните да си изтеглят амунициите. И е правилно. Но това не оправдава построяването на бензиностанциите. Спомням си на детелината на пресечката на пътя към летището и цариградско има построено едно ОМВ. На времето Софиянски тържествено каза и показа с куп документи, че е незаконно, че той лично ще кара багера, който ще го събори. Изказа беше нещо от типа, „понеже не ми дадоха подкуп и на мен няма да им се размине”. Не съм следял внимателно случая, но днес, два мандата по-късно, тази бензиностанция още си е там. Явно подкупът е минал по надлежния ред. А тази (и много други) бензиностанция, както и куп постройки по околовръстносто, 100% от всички заведения и сгради в парковете, и построените къщи по градинките са неопровержимите паметници на корупцията в София. Ама какво приказвам, корупция няма, всичко си е както си трябва.